Комарова, Марія Вікторівна2020-10-132020-10-132019Комарова, М. В. Міфічні персонажі в кулевчанській говірці = Митични персонажи в кулевчанския говор = Mythical Сharacters in the Kulevchansky Dialect / М. В. Комарова; наук. кер. В. О. Колесник; ОНУ ім. І. І. Мечникова, Філол. ф-т, Каф. болгарської філології. – Одеса, 2019. – 68 с.https://dspace.onu.edu.ua/handle/123456789/29104Традиционният народен мироглед на българите е изграден на трудова рационална и паганистическа основа. Той съдържа наивноматериалистически и стихийно-идиалистически възгледи за света. Много от представите и знанията са рационални по същност и отразяват богатия трудов опит на населението. От друга страна, в неговия мироглед са отразени стремежът да се опознае и подчини заобикалящата действителност, а също ограниченият му опит и познание. На основата на това противоречие са възникнали редица ирационални практики и вярвания в митични същества. Религиозните вярвания отразяват зависимостта на човека от природните и обществените сили на определен етап от неговото развитие. Съотношението между тези два компонента – рационален и ирационален – определя и характера на народния светоглед. Традиционният народен мироглед изпълнява няколко функции. Чрез представите за света, изградени върху основата на опита и познанието, в пряка връзка с потребностите на колектива, той спомага за ориентиране в окръжаващата действителност. Особено важно място в тази ориентираща функция вземат рационалните знания, които дават и вярната насока за ориентиране; наред с ограничена роля играят и ирационалните представи, които обаче с развитието на социалния прогрес, науката и културата отпадат от мирогледната система [14, 476] . Мирогледът съдържа възгледи, които отразяват отношението на човека към света и са в пряка връзка с ролята на ориентира. Освен това обаче мирогледът има за цел да преобрази действителността. Тази негова преобразуваща функция се реализира посредством различни практики: рационални и ирационални. Мирогледът изпълнява и определена социална функция. Тя се разкрива при връзката между мирогледната система и социалната среда, в която възниква и която обслужва. Затова мирогледът на селското население се различава от този на градското по съотношението на отделните компоненти, по мястото на църковно-християнския елемент, по религиозното поведение, което той до голяма степен определя. В пряка връзка с мирогледа и митичните вярвания е българската традиционна медицина. Тя е съхранила лечебни средства, технологии и практики, които са дошли до нас от древността и са предавани през поколенията. Кулевчаните cъщо вярват в съществуването на митичните персонажи, свързвайки болестите и лошия живот с влиянието на тези митични същества. Кулевчаните са православни христиани, магическото изцеление се осъществява чрез посещаването на лековито място. При нас това е Свято-Николаевската църква, която наистина е пълна с различни чудеса, като: мироточещи икони, цъфтящи без земя и вода лилии, които са сложени в иконата на Пресвята Богородица. Хората идват към тези икони и си оставят писмо към някой светец с молба за здраве, късмет, успех и щастие. Вярва се, че ако човекът ще се докосне с някакво облекло до иконата и дълбоко ще вярва в това, че тази дреха ще стане целебна, в случая на заболяване, човекът може да се докосни с дрехата до болното място, и чрез молитва и дълбока вяра ще се изцели. Всъщност подобни обредни практики с лечебен ефект не винаги се оказват достатъчни за оздравяването на болния. Тогава е необходима намесата на народния лечител, който се счита необикновенен (митичен) персонаж.other6.020303 філологіяговорКулевчафонетични особености на говорграматични особеностилексикални особеностироднинска терминологиямитични персонаживампирустрелдяволстопанталасъмкараконджоорисницимагьосницисамодивисамовилиюдинавинародни лечителибасматаркиDiplomas